Преглед на LastPass: кратко експертно изложение
LastPass е един от най-популярните онлайн мениджъри на пароли, който има отчети, супер лесен е за използване, има наистина силен генератор на пароли и прави почти всичко автоматично, спестявайки ви много главоболия. Той има доста интересни функции – персонализиран генератор на пароли, анализ на защитата с парола и разширения за браузъра за почти всеки браузър на пазара.
Функции
LastPass е добре познат като прост, ясен мениджър на пароли – и мисля, че това е доста точно описание.
Той е доста гъвкав, с разширения за браузъри за Mac, Windows, Linux, Chrome, Firefox, Safari и дори Internet Explorer, Opera и Microsoft Edge! Това е доста впечатляващо и дава на потребителите, избрали не толкова популярни браузъри, възможността също да използват LastPass. Освен това има и специални приложения за Windows, iOS и Android.
LastPass не удивлява с предлаганите функции, вместо това той има много разнообразни функции, за да запази данните ви защитени – място за съхранение на кредитни карти и финансови данни за вход, данни за банкови сметки, до 1 GB защитени документи и сигурно съхранение на бележки, неограничено споделяне на пароли и дори контакти. Той също така има система за етикетиране, която да спомогне за категоризирането им, което аз лично открих като объркваща и така не използвах. Тъй като не използвах етикетите, нещата станаха още по-объркващи, когато отидох във „Всички елементи“ в трезора –
…но поне изглежда добре и всъщност е много лесно да се определи какво е това (очевидно знаете, че Visa е кредитна карта, а Chase е банка).
LastPass има няколко ценови планове, преминаващи от Премиум (индивидуален потребител) към семейства, екипи и предприятия. При всички планове, с изключение на Премиум, потребителите получават достъп до таблото за управление, управление на екипи и клиентска поддръжка, затова чувствам, че таблото за управление може да направи намирането на нещата по-лесно.
Както можете да видите на екранната снимка, опциите за „сигурно съхранение“ се разделят на няколко типа защитено хранилище – пароли, бележки, адреси, платежни карти и банкови сметки. Хубаво е, че LastPass ги разделя, но наистина ли е необходимо?
Ако искате да добавите елемент, нещата стават дори още по-сложни…
Уау. Откъде да започнете?
Разбирам някои от тези видове документи или чувствителни данни, които бихте искали да съхраните – шофьорска книжка, паспорт, номер за социално осигуряване, но членства? Чат програми? WiFi парола? Силно се съмнявам, че някой ще бъде привлечен от LastPass въз основа на тези толкова подробни опции за безопасно съхранение.
Друго нещо относно трезора – лесно е да се използва, НО някои елементи са доста скрити или трудно разпознаваеми. Продължавах да проверявам списъка с функции, които знаех че LastPass има, и какво съдържа хранилището. Къде беше многофакторната автентикация, например? Нямам идея. Потърсих я, но нищо.
След това кликнах върху „Опции за профила“ и открих, че е скрита в менюто там:
Наред с надеждните устройства и други функции.
Многофакторна автентикация
Жалко е, че е толкова скрита, защото многофакторната автентикация на LastPass е огромна сделка: има толкова много опции (по-добра е от тази на много от конкурентите си като 1Password, например):
А активирането на колкото си поискам многофакторни автентикации беше лесно – просто кликнах върху всяка от тях, зададох правилата и тя беше настроена:
В резултат на това всеки път, когато добавях устройство, то отиваше в раздела за надеждни устройства (вж. по-горе на екранната снимка). LastPass ме предупреди, че когато се използва надеждно устройство, няма да ми бъде искана мастър парола и че всяко надеждно устройство остава такова само в продължение на 30 дни, след което трябва да го регистрирате отново като надеждно. Това е добре да се знае, в случай че устройството се изгуби или открадне, например.
URL правила
Настройките на профила на LastPass имаха някои странни опции, за които никога не бях чувала – URL адреси без действие, еквивалентни домейни и URL правила.
- URL адреси без действие не ви позволяват да добавите уебсайт, за който не искате LastPass да предприеме действия – може би нещо, което бихте искали да пазите в тайна.
- Еквивалентните домейни ви позволяват да настроите домейни, за които LastPass знае, че са еквивалентни на URL адресите, от които е взел вашите пароли:
(Препоръчвам ви да проверите изброените еквивалентни домейни, тъй като аз знам, че например моята парола за Skype е много различна от тази на Bing!)
- Правилата за URL адреси ви позволяват да задавате правилата за тези еквивалентни домейни. Ако, както ви казах по-горе, не искате LastPass да използва едни и същи входни данни за два отделни домейна, можете да промените неговите действия тук:
Предизвикателство за сигурността
Предизвикателството за сигурността на LastPass анализира имейла и паролата ви, за да открие евентуални слабости и го прави доста задълбочено.
Първо, тества вашия имейл адрес за нарушения на сигурността:
След това ще ви покаже оценката за сигурността на паролите ви и ще ви даде препоръки за тяхното подобрение:
Той е много лесен за използване и вероятно генерира едни от най-добрите, най-лесните за използване отчети за силата на паролите. Не е толкова добър, колкото многофункционалния генератор с един клик „всичко-в-едно“ на Dashlane, но е много близо.
Аварийни контакти
Това не е стандартна функция за мениджърите на пароли – но в LastPass можете да настроите възможно най-много аварийни контакти за профила ви, в случай че забравите вашата мастър парола и също приемете да сте контакт при спешни случаи за други потребители.
Невероятно лесно се настройва – просто кликнете бутона „Добавяне на авариен контакт“, въведете имейл адреса на контакта и срока, преди да предоставите достъпа.
Като цяло, тези допълнителни функции са добре обмислени и дори доста полезни, но не знам защо трябва да са толкова скрити, че не можех да ги намеря!
Планове и цени
LastPass предлага две нива: за частни лица и бизнес план.
Но това не е всичко: планът за частни лица предлага още две възможности – „Премиум“ и „Семейства“, докато бизнес планът се разделя на „Екипи“ и „Предприятия“.
„Премиум“ е за индивидуална употреба; „Семейства“ е за до 6 потребители; „Екипи“ – за 5-50 потребители, а „Предприятия“ е за 5+ потребители…
Мисля, че за индивидуалните потребители, планът Премиум има определено всичко, от което се нуждаете – включена е функцията предизвикателство за сигурността, както и аварийният достъп и 1GB съхранение на криптирани файлове. Мисля, че ще се нуждаете от семейния план, ако наистина искате да всеки член на семейството да разполага със собствено хранилище, защото иначе планът Премиум има споделяне на пароли и може да запазва и попълва неограничени пароли.
Истинските различия между плановете са, когато става въпрос за плановете „Екипи“ и „Предприятия“ – както таблото за управление, така и отчитането могат да бъдат полезни за работодателите, които искат да запазят данните си защитени. Ето какво е включено в плана „Екипи“:
… а ето какво е включено в плана „Предприятия“:
И двата вида са чудесен актив за бизнес потребителите, въпреки че не съм сигурна доколко по-големите екипи ще се нуждаят от другите функции – API достъп и специализирана клиентска поддръжка (на които ще се спра след малко).
Лесна употреба и настройка
Изтеглянето и инсталирането на LastPass беше просто инсталация с едно кликване.
След като програмата беше инсталирана, бях помолена да инсталирам разширението за браузъра (или браузърите), от което искам да импортирам. Нещо доста интелигентно: LastPass откри браузърите, които имам в моята система –
След това попита за кои браузъри искам да бъдат инсталирани разширения.
Избрах Chrome, след което се визуализира това:
Това е много интелигентно и доста впечатляващо преживяване – след прегледи на толкова много мениджъри на пароли, мисля, че за първи път виждам инструкции за създаване на мастър парола, която е толкова задълбочена!
След въвеждане на мастър паролата, се появи това:
Избрах Google и той ме преведе през Google удостоверяване, след което ме попита дали искам да запазя първата си парола:
Не е зле!
Оказа се, че LastPass е до голяма степен просто разширение за браузъра, което използвате, за да влезете с вашата мастър парола и да отидете във вашия сейф – нещо като таблото ви за управление, но по-просто.
Има много изчистен интерфейс и дори разполага с лента за търсене, за да можете да търсите всичко, което сте запазили:
Дотук добре… освен, наистина ли ще трябва да добавям всичките си пароли една по една? Не можах да намеря функцията за импортиране никъде. В крайна сметка трябваше да потърся в секцията с често задаваните въпроси на LastPass и открих, че има няколко начина за импортиране на пароли:
…но няма функция за автоматично импортиране, за разлика от най-близкия конкурент на LastPass, Dashlane, който имполтира всичките ви пароли, без дори да ви пита. Това е малко разочароващо от LastPass, дори ако разширението за браузъра е успяло да импортира повечето пароли. Ами ако имах няколко браузъра с множество различни пароли?
Въпреки това, сейфът е много интуитивен за употреба и наистина ми хареса функцията за търсене, която пести много време за търсене, например, на банкови данни и конкретни пароли.
Ако не сте толкова технически грамотни, мисля, че ще можете лесно да инсталирате LastPass и да го настроите, но всъщност импортирането на вашите пароли – чрез CSV или от друг мениджър на пароли – да е нещото, което може да ви обърка. Импортирането им чрез разширение за браузъра определено ще бъде най-лесният начин да го направите.
Що се отнася до мобилното приложение, макар че ми беше попречено да направя снимка на екрана, при опит за вход получих имейл с молба да потвърдя, че се опитвам да вляза моя профил в LastPass от неразпознато устройство.
След като сте влезли (и потвърдили идентичността си), LastPass поема всичко от там:
Самото приложение изглежда точно като уеб версията и разширението за браузъра, с опции за пароли, сигурни бележки, адреси, защитен браузър (това е само за приложението) и център за споделяне. Той съкращава милионите опции за защитена информация, които споменах по-горе, като „платежни карти“ и „банкова сметка“, което не е лошо нещо.
Бих казала, че е много лесен за използване и настройка и ми хареса, че автоматично импортира паролите на устройството ми – нещо, което Dashlane или Zoho Vault, нейните два най-близки съперника, не правят.
Сигурност
Както споменах по-горе, влизането в LastPass може да бъде толкова труден процес, колкото го направите: от менюто с настройки на профила можете да настроите толкова опции за двуфакторно удостоверяване, колкото искате.
LastPass използва AES-256 криптиране за защита на вашите данни, прехвърлени чрез SSL криптиране. Но всъщност не съхранява самата информация – това е доставчик с нулеви знания, което означава, че само вие (и всеки, с когото искате да я споделите) имат достъп до вашата мастър парола.
LastPass никога няма да я съхранява на сървърите си или да ви пита за нея, а ако сте заключени извън профила си (и нямате настройка за авариен достъп), данните ви ще изчезнат завинаги.Мисля, че това е доста успокояващо, особено в случай на хакване на вашето устройство или на сървърите на LastPass.
Иначе, другите характеристики за сигурност включват предизвикателството за сигурността, което описах по-рано, което, колкото повече мисля за него, толкова по-полезно считам че е.
Клиентска поддръжка
Ето къде ме разочарова LastPass, повече от всеки друг мениджър на пароли, който прегледах.
Тяхната система за поддръжка е бедствие. Първо, не откривах бутона за поддръжка в трезора или в разширението за браузъра:
…а това ме отведе до форум:
Потърсих „как да се свържа с поддръжката?“ и ето какво се визуализира:
Въпреки че е полезно да накараме потребителите да търсят отговора си, преди да се свържат с поддръжката с едни и същи въпроси всеки път, от гледна точка на обслужването на клиентите, това просто не е страхотно. Това не е начинът, по който трябва да се отнасяте към плащащите клиенти, LastPass. Ако искам да знам нещо, искам да го знам възможно най-скоро.
След като стигнах до страницата за поддръжка на клиенти, видях това:
Така че, въпреки че съм плащащ клиент, все още трябва да изчакам за поддръжка чрез тикет? Дори няма чат на живо или поддръжка по имейл?
Очевидно Премиум потребителите получават отговори по-бързо от потребителите на безплатния план. Хареса ми, че ми предоставиха връзка за проследяване, за да следя състоянието на молбата ми:
и им отне 3 дни, за да ми отговорят, което изобщо не е добре. Чудех се колко време ще отнеме да отговорят на потребителите на безплатния план, ако се счита, че 3 дни е бърза скорост на отговаряне.
Което е по-лошо, LastPass няма абсолютно никаква политика за възстановяване, което не се споменава никъде на сайта.
Почти всеки друг мениджър на пароли, който прегледах и за който четох, има някаква гаранция за връщане на парите, което е ясно обяснено на сайта. В този случай LastPass е по-малко от перфектен – политиката за „невъзстановяване“ просто не е добро обслужване на клиентите. Ако това е нещо важно за вас, бих препоръчала най-близкия съперник на LastPass – Dashlane, който възстанови плащането ми в същия ден, когато поисках.
Иначе, сайтът на LastPass е достъпен на няколко езика:
…но поддръжката специално ви моли да напишете запитването си на английски език, така че късмет, ако вашият писмен английски не е добър.
